Растителният свят в ПП „Шуменско плато” е богат и разнообразен. Благоприятна среда за развитие тук намират около 550 вида висши растения, които са от 245 рода и 64 семейства. От тях 18 вида са включени в Червената книга на България, 6 вида в Червената книга на Шуменския регион, а над 100 вида са лекарствени.

Първичната или така наречената коренна растителност била от мизийски бук (Fagus silvatica L. ssp. moesiaca). Той е заемал доловете и подножията на северните склонове. По високите части са растели цер (Quercus ceris L. ), благун (Quercus frainetto Ten.) и бряст (Ulmus). Днес е очевидно, че човешката дейност силно е повлияла на развитието на растителния свят.

Обликът на растителността като цяло в природния парк се определя от екосистемите на дърветата и храстите. Те заемат почти 90% от площта му. Основно значение имат смесените широколистни гори, в които преобладава букът (Fagus silvatika L.). Буковите насаждения имат естествен произход и са на възраст 80 – 100 години. Букът съжителства с габър (Carpinus betulus L.), цер, клен (Acer campestre L.), ясен (Fraxinus excelsior L.), сребролистна липа (Tilia argentea DC.) и др. Най-обширна територия в парка заемат съобществата от келяв габър (Caprinus orientalis Mill), примесен с мъждрян (Fraxinus ornus L.), космат дъб (Quercus pubescens Willd.), дива круша (Pyrus communis L.), a от храстите  - шипка (Rosa canina), черен глог (Crataegus pentagina W. et K. ex Willd) и чашкодрян (Euonymus europaeus L.). По най-сухите места растат нискостъблени гори, наречени от местното население „шибляци”. Те се състоят от келяв габър, драка, и космат дъб. Като единични дървесни екземпляри се срещат: шестил (Acer platanoides L.), копривка, брекина (Sorbus torminalis L.) и дива череша (Cerasus avium Moench.). Изкуствено са внесени чрез залесяване черен бор (Pinus nigra Azu.), бял бор (Pinus silvestris L.), червен дъб (Quercusrubra L.), бяла акация (Robinia pseudoacacia L.), бреза (Betula pendula Roth.), дуглазка ела (Pseudotsuga douglasii) и др.

Тревните екосистеми имат подчертано подчинено значение , но на някои места заедно със скалните групировки се явяват характерен ландшафтен елемент. Тревната покривка в гъстите и сенчести смесени гори е бедна. Преобладават видове с пролетен цъфтеж – кокиче (Galanthus nivalis), минзухар (Crocus), синчец (Scilla bifolia), циклама (Cyclamen coum) и др. От бобовите по-често срещани видове са: Trifolium pretense, Vicia cracca, Anthyllis vulneraria и др. Всички останали семейства се обединяват в групата на разнотревието. Представители от тази група са: от сем. Брошови – същинско еньовче (Galium verum), от сем. Звъникови – жълт кантарион (Hypericum perforatum), от сем. Живеничеви – вълнест напръстник (Digitalis lanata), от сем. Устноцветни – червено подъбиче (Teucrium chamaedrys), мащерка (Thymus sp. diversae), риган (Origanum vulgare), черновръх (Clinopodium vulgare) и др.; от сем. Сложноцветни – синя жлъчка (Cichorium intybis), багрилно подрумиче (Anthemis tinctorata), бял равнец (Achillea millefolium comp.), жълт равнец (Achillea clypeolata), глухарче (Taraxacum officinale), маргаритка и др.

По-голяма част от тези видове са ценни за човека като лекарствени, декоративни и ароматни растения.

Необходимо е да се отбележи и особеното положение, което заема разпространението на скалната растителност. Тя е характерна за отвесните варовити скали и други скални терени, изобилстващи по платото. Този тип растителни групировки се отличават със специфичен състав и структура, твърде различни от останалата растителна покривка на парка. Техни компоненти са главно част от редките, реликтни и ендемични растения.

Ники_Hoffe