Давидов мразовец (сем. Кремови – Liliaceae)

Установен е за първи път през 1895 г. от Б. Давидов като нов за науката вид. Български ендемит. Естественото му находище е съществувало в местността „Кьошковете” върху сухи варовити терени в разредни тревни съобщества. Днес той е изчезнал вид. Предполагаемите причини за това се свързват с провеждането на археологически разкопки, горско-стопански мероприятия и ерозия на почвите.

Давидовият мразовец е многогодишно луковично растение. Листата са 2 – 3 на брой, линейно ланцетни, широки до 16 мм, на върха косо заострени. Цветовете са бледо розови, 1 – 2 на брой. В основата на външните околоцветни листчета има къси уховидни израстъци, което е характерен отличителен белег. Плодът представлява овална кутийка с късо носче на върха, която се разпуква на три дяла. Цъфтежът е през февруари и март, а плодовете се образуват през април и май. Размножаването е вегетативно чрез дъщерни луковици или със семена.