Диворастящите гъби са сред т. нар. странични горски продукти, които могат да се ползват от ранна пролет до късна есен. Те съставляват голяма организмова група, която се отличават от зелените растения по липсата на хлорофил. Една част от тях са паразити по растенията, развиват се по живи дървета (пънчушка, кладница и др. ), други (гъбите сапрофити) се хранят с мъртви органични вещества от почвата, мъртва дървесина или горски отпад. Някои видове гъби като рижиката, пачия крак и манатарката не могат да се култивират, защото се развиват само в съжителство с дървета.

Интересът на хората към гъбите все повече се увеличава поради техните ценни вкусови и хранителни качества. Проучванията на диворастящите гъби показват, че в химичния им състав има витамини, ферменти и други биологичноактивни вещества. В плодните тела се съдържат органични и минерални вещества и от 84% до 94% вода. Количеството и качеството на белтъка и другите азотни съединения са сходни с тези на месото, затова е разпространено мнението, че „гъбите заместват месото”. Ядливите гъби са богати на витамини А, В, В1, В2, С, D, PP и запазват витаминното си съдържание дори след изсушаване. Съдържанието на минерални вещества е подобно на тези в плодовете и зеленчуците.

Гъбите са много взискателни относно средата, в която се развиват. Изискват определен температурен и влажностен режим на въздуха и почвата. Подходящата надморска височина, релефът и климатът на Шуменското плато са благоприятни за развитието на десетки видове гъби. Някои от ядливите видове като масловка, рижика, и виолетка се срещат в иглолистните гори, а други като сърнела, печурка, пърхутка, бисерка, гълъбка, лютивка, майска гъба и др. – в широколистните масиви. Манатарката и пачият крак, които са особено търсени на международния пазар, се срещат по-рядко на територията ПП „Шуменско плато”.

Ники_Hoffe