Обикновен габър

Сред смесените екосистеми най-широко разпространени на територията на ПП „Шуменско плато” са тези с обикновен габър (Carpinus betulus L.). те заемат една четвърт от площта на парка. Разположени са предимно по сенчестите изложения. Обикновения габър също принадлежи към коренната растителност на парка. Произходът му е издънков и на отделни места има храстовиден вид. Стъблото и короната на габъра се развиват неправилно. Пъпките са по-къси от тези на бука, покрити са с дребни люспи и са прилепнали към клонките. Младите клонки и листните дръжки са покрити със ситен пух, а листата са наредени спирално в две редици. Листните петури имат елиптична или слабо сърцевидна форма, заострен връх, остри и двойно назъбени первази и слабо сърцевидна основа. От всяка страна на средната жилка на листа изхождат от 10 до 15 прави странични жилки. Младите листа са покрити с копринено лъскав пух, който по-късно се запазва само отдолу на жилките. Петурките достигат от 5 до 8 см дължина и от 2 до 5 см ширина.

Плодът на обикновения габър е зелено, плоско орехче с изпъкнали надлъжни ребра, достигащо от 5 до 8 мм. Плодоношението започва около 20-годишната възраст на габъра. То е ежегодно и изобилно. Цъфтежът е през месеците април и май, а орехчетата на габъра узряват през октомври и опадват след листата. През първите няколко години габърът се отличава с доста слаб прираст, който след петата година се засилва и към петнадесетата година вече е по-бърз от този на бука. Дървесината има жълтеникав цвят. Тя е твърда, тежка и трайна, цепи се трудно и неправилно. Кората на едногодишните клонки е масленозелена, а на по-старите – кафявочервеникава. След 5-годишната си възраст кората на габъра добива характерна сивопепелява окраска.

В зависимост от почвените условия кореновата система на габъра се развива различно, като в горски условия главният корен често закърнява. Вместо него се развива, почти непосредствено под почвената повърхност силно разклонена коренова система. Габърът се отличава с голямата си способност да се възобновява от пънни издънки след отсичането на главното стъбло. В смесените насаждения, където съжителства заедно с бука и по-рядко с дъба, той на много места образува долния дървесен етаж. Развива се еднакво добре както по сухите и припечни склонове, така и по влажните сенчести места, където често измества бука. Той е сравнително слабо взискателен към почвените условия, но подобно на бука, развитието му зависи от постоянна и достатъчна влажност на въздуха.

Обикновеният габър е подходящ за създаване на декоративни групи при ландшафтното оформяне на парковите пространства.