Мизийски бук

Ярък представител на коренната дървесна растителност е мизийският бук (Fagus silvatika L. ssp. moesiaca). На територията на парка той е съпътстван от сравнително слабо развит храстов етаж, който се състои предимно от кучешки дрян, леска, чашкодрян, глог и др. Сред смесените екосистеми на мизийския бук най-разпространени са тези с обикновен габър, цер, келяв габър, благун, горун и др. По отношение на общата площ, тази на мизийския бук заема трето място сред екосистемите на обикновения и келявия габър.

Мизийският бук е представител на рода Fagus, който се отличава от останалите  родове на семейство Fagaceae главно по топчестите си съцветия, разположени в пазвите на листата. Плодът е триръбесто орехче, поместено в четириделна купола. Дървото достига до 30 м височина като стъблото на бука в насажденията е изправено, сравнително тънко и очистено от страничните си разклонения до значителна височина. Кората е сивопепелява, белезникава и съвсем гладка. Короната на добре развитите дървета е топчеста и гъста. Младите клонки са с червенокафяв цвят, а пъпките на бука са канеленокафяви преди разпукване. Листата са по-едри от тези на обикновения бук (дълги 9÷12 см, и широки 5,5÷8 см). Наредени са върху клонките в две редици последователно, най-често са с яйцевидна форма, с по 8÷12 двойки странични жилки. Отгоре са лъскави и тъмнозелени. Отдолу са по-светли и по перваза са целокрайни или слабовълновидни. През есента листата постепенно добиват жълта или жълтокафява окраска, след което опадват през месец октомври. Понякога, подобно на дъба, когато изсъхнат, листата на мизийския бук се запазват върху клонките на дървото през цялата зима.

Плодоношението на бука започва от около 50-годишна възраст и семеносните се редуват през всеки 5 – 8 години. Растежът на бука през първите 5 години е бавен и достига до 10 см височина за година. Средният годишен прираст до 40-годишна възраст е около 50 см, а след стогодишна възраст той вече е незначителен. Често се забелязва срастване на отделните стволове при допирането им.

Дървесината на бука е червеникавокафява, отличава се със значителна твърдост и тежина. Извънредно трайна под водата, тя загнива бързо в почвата и когато е изложена на променливи външни условия. През пролетта в нея се съдържа голямо количество маслени вещества.

На територията на Шуменското плато мизийският бук е намерил най-благоприятни условия за своето естествено възобновяване и развитие. Наличието на варовити почви отговаря на възможностите на бука да издържа по-голямо количество калциев карбонат (CaCO3) и минерални соли в почвата. Букът показва голяма издръжливост спрямо ниските зимни температури, но е чувствителен към късните пролетни студове, когато се наблюдава измръзване на младите поници.