Цер

Най-често срещаният представител на рода Quercus от семейство Fagaceae (Дъбове) е церът (Quercus cerris). Този вид е широко разпространен в България. Достига на височина до 35 м и на дебелина повече от 1 м. Притежава твърда и дебела кора, напукана дълбоко и надлъжно. Навън тя има сивочерна окраска, а отвътре е червеникава. Младите клонки са слабо ръбести, покрити със сиворъждиви, звездообразни власинки. Пъпките са дребни, а листата варират по форма, която най-често е продълговато яйцевидна или елиптична. В основата си те са закръглени и слабо врязани. Листните петури достигат до 18 см дължина и до 5 – 6 см ширина, а листните дръжки са дълги до 2,5 см. Листата са тъмнозелени, дебели, почти кожести, като отгоре са голи и лъскави, а отдолу – покрити със звездообразни власинки. По краищата са триъгълно или закръглено неправилно изрязани. Младите листа на цера са космати и от двете страни. Жълъдите са сравнително едри и узряват на втората година. Достигат до 3 – 4 см дължина и до 2 см ширина. На върха са слабо сплескани и надлъжно набраздени. Жълъдите притежават доста едра купола, чиито люспи достигат до 1 см дължина и имат шиловидна форма.

В България церът расте до 1200 м надм. Височина и най-често навлиза в състава на смесени широколистни гори. Той вирее добре по варовити и силикатни терени. Подобно на останалите видове дъбове се развива най-добре върху дълбоките и плодородни почви. На възраст достига до 200 години, като най-интензивен растеж бележи между осемдесетата и сто и двадесетата година. Дървесината му е твърда и тежка, червеникава на цвят и с мирис на гнило дърво. Оставена на открито тя се разрушава бързо, но поставена във вода и влажна земя е много трайна и пригодна за дървени постройки върху влажни терени. Като горивен материал на се цени високо. Цепи се неправилно.

За района на Североизточна България е характерно наличието на чисти церови гори, а на Шуменското плато се среща като съпътстващ дървесен вид.