Благун

Друг представител на рода Quercus (Дъбове), който се среща в ПП „Шуменско плато”, е благунът (Quercus frainetto Ten.). У нас той е известен и с названията стожер и сладун, вероятно поради факта, че жълъдите му не са горчиви и в миналото са се използвали за храна и от човека. Ареалът на неговото разпространение е предимно в топлия предпланински пояс и достига до около 1000 м надм. височина. Вирее еднакво добре по дълбоки и планински, но винаги по-сухи почви и съжителства с останалите видове дъбове. Рядко образува самостоятелни насаждения. На височина достига до 25 м, а по дебелина на ствола – до 50 см в диаметър. Короната е силно разперена. Неговите млади клонки отначало са маслиненозелени или светлокафяви и космати. Кората най-напред е гладка и лъскава, със сив цвят, но след десетата година става кафява и слабо се напуква. Листата на благуна са най-често обратно яйцевидни и дълбоко изрязани, с по 6 – 8 дяла. В долния си край те са уховидно врязани и притежават къса дръжка. На дължина достигат до 18 см, а на ширина до 11 см. Жълъдите на благуна са дълги до 5 см и са обхванати от куполата до една трета от размера им. Благунът цъфти към края на април и началото на май, а плодовете узряват през октомври и ноември. Семеносните периоди са редки и се редуват през няколко години. Дървесината е твърда, цепи се трудно и е трайна. Тя не притежава горчивина, поради което се цени в бъчварството. Употребява се като строителен и ценен горивен материал. Жълъдите се използват за храна на добитъка.

Благунът е сравнително топлолюбив вид, който е устойчив на сушата, но изисква дълбоки почви. Той е сравнително бавнорастящ дървесен вид. Характерната разпереност на короната му и формата на листата го правят подходящ и предпочитан вид при парковото устрoйство.